Марк Рандолф разказва за раждането на Нетфликс

Как от „Това никога няма да стане“, създателите на Нетфликс го превръщат в световна платформа

Един от създателите на „Нетфликс“ Марк Рандолф разказва от първо лице неразказаната досега история на платформата и как от концепция, тя се превръща в печеливша компания. Книгата е едно от новите заглавия на издателство „Обсидиан“. 

Днес „Нетфликс“ има над 150 милиона абонати и пазарна оценка от над 150 милиарда долара. „Това никога няма да стане“ не само разказва за основаването и развитието на компанията, но и дава отговор на редица фундаментални въпроси за всеки бизнес: Откъде да започна? Как да се справя с провала? Как да се справя с успеха? И какво точно означава успех?

„В Силициевата долина обичаме хубавите истории за успеха. За идеята, променила всичко, за просветлението, получено посред нощ, за безкрайните разговори на тема: ами ако го направим по друг начин? Те са в унисон с романтичната ни представа за вдъхновението или гения. Ние искаме нашите Нютоновци да седят под дървото, когато ябълката падне. Искаме Архимедовци във ваната.

Истината обикновено е доста по-сложна. Истината е, че зад всяка добра идея стоят хиляди лоши. И понякога е много трудно да определим коя каква е. През 1997 г. аз знаех само, че искам да основа собствена компания и да продавам нещо по интернет. Изглежда невероятно, че от тези две желания се роди една от най-големите медийни компании в света. Но идеята за „Нетфликс“ не се роди в момент на божествено вдъхновение, тя не се появи в готовия си вид – полезна, съвършена, непогрешима. Извървяхме дълъг път, затова сега искам да ви разкажа за всичко, с което се преборихме, и да споделя с вас всичко, което научихме.“

Откъс от „Това никога няма да стане – Раждането на Нетфликс и удивителният живот на една идея“ от Марк Рандолф

През ноември 1997 г. вече имахме офис. Имахме и полуработещ сайт, който тествахме. Имахме няколко десетки прототипа на пощенски плик. Имахме видеотека или поне бяхме поставили началото ѝ. Имахме и дата, на която да стартираме: 10 март 1998 г.

Но нямахме име.

Това е обичайно за стартъпите в началните етапи на тяхното съществуване. Повечето компании променят първоначалното си име в периода от основаването до старта. Имената играят важна роля и понякога е трудно да се намери най-подходящото. „Амазон“ започна като „Кадабра“, а „Туитър“ като „Статус“.

Трябва да оставите възможност за случайни хрумвания и щастливи попадения, защото подходящото име може да се появи ей така, изневиделица, докато още развивате своя продукт или услуга. Понякога са необходими месеци. А междувременно разполагате с работен вариант, който използвате за тестове на сайта, за електронната поща, за банковите документи. И този работен вариант не може да бъде Безименният проект на Марк Рандолф.

Нашето първоначално име бе „Кибъл“, но днес то предизвиква асоциации с кучешка храна.

Стив Кан ме посъветва веднъж да избера нещо толкова лошо, че да не може да бъде използвано наистина. „Защото минат ли шест месеца – обясни той, – няма да ти е до това и ще си кажеш: „Майната му, да оставим работното название!“. Към този момент преценката ви за подходящо и неподходящо вече няма да е така прецизна. Но ако изберете нещо толкова ужасно, че абсурдът му да е повече от очевиден, например „ИскамеДаВиИзмамим“ или „ДайтеНиВсичкитеСиПари“, ще се наложи да измислите нещо ново.“

Ето защо в продължение на няколко месеца се наричахме „Кибъл“.

Върху банковите ни извлечения пишеше „Кибъл“. Името на сайта, който тествахме, бе www.kibble.com. Моят имейл адрес бе marc@kibble.com.

„Кибъл“ бе моя идея. Хрумна ми, след като препрочетох една стара поговорка от света на маркетинга и рекламата: „Няма значение колко добра е рекламата, ако кучето ви не яде кучешката храна“. Идеята е, че каквито и усилия да вложите в продажбата на даден продукт, те са безполезни, ако самият продукт не струва. Избрах „Кибъл“ за работно име, тъй като смятах, че то ще ни напомня да се фокусираме върху продукта. Трябваше да създадем продукт, в който хората да се влюбят.

Нямаше проблем, че притежавах домейна. Всъщност още го притежавам. Въведете ли www.kibble.com, ще попаднете на личния ми уебсайт. Изпратите ли имейл на marc@kibble.com, той ще се озове в личната ми електронна поща.

Никога не сме възнамерявали да използваме „Кибъл“ като официално име на нашата компания. Но Стив се оказа прав. Месеците минаваха, крайната дата наближаваше и „Кибъл“ започваше да ни звучи все по-добре и по-добре.

– Събираме се всички – обявих аз един петък. – Трябва да измислим име.

Цялата фирма – всичките петнайсет души, които работеха тогава в нея – се събра в кабинета ми. Скоро след като се нанесохме в сградата, двамата с Кристина записахме на дъската две колонки. Една съдържаше думи, свързани с интернет. Другата – думи, свързани с филми. Решихме, че най-подходящото название на компанията ще съчетава две думи: първата, свързана с интернет, втората, свързана с киното. Най-добрият вариант трябваше да ги съчетае хармонично, с възможно най-малко букви и без тирета.

Изборът на име е невероятно трудна задача. Трябва да измислите дума, която да привлича вниманието, да е лесна за изговаряне и още по-лесна за запомняне. Помислете само кои са най-популярните имена в интернет: Гу-гъл, Фейс-бук и прочие. Все думи, които звучат отлично.

Спрете ли се на прекалено много срички, на прекалено много букви, увеличавате риска хората да объркат името на сайта ви. Но ако буквите са прекалено малко, те лесно ще го забравят.

Освен това трябва да се съобразите с названията, които вече са заети. Няма значение, че ви е хрумнало идеалното име, ако някой вече е регистрирал търговска марка или е купил домейна.

През последните седмици преди въпросната среща приканих всички, на които им хрумне подходящо име, да го запишат на дъската. Вече бях проверил как стоят нещата с повечето названия – търговски марки, домейни и прочие. Беше време да вземем решение. Ще ви изброя част от „финалистите“:

TakeOne
TakeTwo
SceneOne
SceneTwo
Flix.com
Fastforward
NowShowing
Directpix
Videopix
E-Flix.com
NetFlix
CinemaCenter
WebFlix
CinemaDirect
NetPix

Тук има страхотни попадения:

Directpix.com, NowShowing, E-Flix.com.

За малко да станем „Синема Сентър“.

Всеки имаше своето предпочитание. Борис и Вита бяха големи фенове на моя черен лабрадор Луна, който често посещаваше офиса, и предложиха luna.com, название, което нямаше нищо общо с предлаганата от нас услуга, затова пък бе кратко – само четири букви. Джим предпочиташе NowShowing, а Кристина – Replay.com.

Аз харесвах Rent.com, тъй като намирах, че това име прави най-добрата асоциация с нашата услуга – отдаването на филми под наем. Въпреки това не го включих в списъка на дъската, тъй като названието не правеше никаква връзка с интернет, да не говорим, че някой вече бе регистрирал домейна и бе готов да ни го продаде срещу 40 000 долара. По онова време подобна сума ми се струваше цяло състояние.

Всички ние – подчертавам, всички ние – първоначално отхвърлихме NetFlix.com. Макар да имаше две срички. Макар да изпълняваше и двата критерия – ставаше въпрос и за интернет, и за филми. Но повечето колеги в офиса се притесняваха от думата фликс, жаргонно название на филми.

– Трябва да изберем нещо – повтаряше отчаяно Те, която още малко и щеше да започне да си скубе косата. – Остават ни няколко месеца до старта, а още не сме измислили лого. Трябва да вземем решение.

Взехме решение. Без гласуване. Разпечатахме списъка с имена и раздадохме по един екземпляр на всеки. Прибрахме се по домовете си. На другия ден всички се обединихме около едно: вече сме NetFlix.com.

Не беше идеално. Но това бе най-доброто, което успяхме да измислим.

Leave a Reply