Изследванията обикновено подкрепят предимствата на по-голямата гъвкавост на работата, но скорошните проучвания и последиците от Covid замъгляват картината.
Изследване на Международната работна група 2019 за Проучването на работното място, показа как повече от половината от населението в световен мащаб вече са работили от вкъщи. И дори преди пандемията, 75 процента от служителите отбелязват дистанционната работа като „новото нормално“.
„Новото нормално“ пристигна масово за много от нас само няколко месеца по-късно.
Изглежда има смесена реакция от страна на организациите дали дистанционната работа в мащаба, който наблюдаваме в момента, ще продължи. Технологичните фирми и дори някои големи банки излязоха публично да заявят, че ще съкратят офис площи и ще преминат към подход на „централен хъб“, подобно на създаването на WeWork.
И все пак последните публични коментари на големите фирми са категорични, че техните служители ще се завърнат. „Това е отклонение, което ще коригираме възможно най-скоро.“ – казват шефовете им.
Традиционните аргументи в полза на организациите, позволяващи отдалечена работа, се основаваха на благосъстояние, по-добър баланс между работа и личен живот, привличане на повече кандидати и дори наблюдение на по-добра производителност и ангажираност. Естествено работата от вкъщи крие и някои опасности.
Но първо, нека направим обиколка на някои изследвания, които показват, че дистанционната работа е изключително полезна както за хората, така и за организациите и трябва да включва повече неща в бъдещето.
Дистанционната работа е полезна за ангажираността и производителността.
Обръщайки се към различни проучвания на Галъп, се създава красива картина за положителните резултати, свързани с дистанционната работа. И това предимно се свежда до лесното наемане.
Силно ангажираните работни места, съобщава Галъп, могат да отчетат 41 процента по-ниски отсъствия и 21 процента по-висока рентабилност. Как това се свързва с отдалечената работа е, че ангажираността според съобщенията достига своя връх, когато работниците прекарват 60% до 80% от времето си, работейки отдалечено, привидно потвърждавайки, че комбинация от време за контакт в офиса и гъвкавост при отдалечена работа, претеглена към последното, може да стимулира по-добре изпълнението и резултатите.
Извън постиженията в представянето, предлагането на гъвкава работа може да привлече и повече кандидати – или да помогне за запазване на заетите в момента. Проучване, публикувано през 2018 г. от Flexjobs, установи, че 78 процента от родените след 1981 година, биха били по-лоялни към работодател, ако имат гъвкави възможности за работа, докато седем от 10 също заявиха, че са напуснали работа или са обмисляли да напуснат работа, тъй като не могат да имат гъвкав работен график.
Разбира се, гъвкавата работа обхваща редица области от гъвкаво време до смени, но отдалечената работа играе важна роля.
Но дали отдалечените служители наистина са по-ангажирани от техните колеги, базирани в офиса?
Може би не.
Дистанционната работа може да навреди.
Според статията на Harvard Business Review на Dan Schawbel, анализираща констатации от проучване на Virgin Pulse от 2018 г., се оказва, че отдалечените работници може би все пак не са по-ангажирани. Възможно е дори по-вероятно да напуснат.
Проучването показа как две трети от 2000 отдалечени служители, обект на проучването, не са били ангажирани и само 5% са заявили, че виждат себе си да работят в компанията през цялата си кариера. Това се сравнява само с всеки трети, който не работи отдалечено.
Шаубел твърди, че тези резултати не са изненадващи, цитирайки, че хората жадуват поне за някакво взаимодействие лице в лице, за да се чувстват свързани със колегите си.
Повечето сондажни анкети в LinkedIn през последната година, показват, че повечето от нас биха искали някакъв баланс между отдалечена работа и работа в офис. Но това, което това изследване не засяга, е разделението между поколенията при отдалечена работа, особено преди Covid, и как това може да изкриви резултатите.
Както съобщава проучването на FlexJobs, по-младите работници обикновено жадуват за гъвкавост и многобройни проучвания показват как поколението след 1981 г. и това след 1997 г. са по-малко лоялни към един работодател.
Навременният анализ на McKinsey Global Institute за това, което предстои за отдалечена работа, публикуван през ноември миналата година, предполага, че „хибридните модели на отдалечена работа вероятно ще продължат след пандемията, най-вече за високообразовано, добре платено малцинство от работната сила“.
Ще продължи ли да съществува дистанционната работа?
Накратко, да, но не в сегашния мащаб. Както докладът на McKinsey обобщава перфектно:
Вирусът е пробил културни и технологични бариери, които в миналото са предотвратявали работата от разстояние, задействайки структурна промяна в мястото, където се извършва работата, поне за някои хора.
Ключовото тук е „за някои хора“. Мисля, че за много от нас принудата да работим от вкъщи е отворила очи за нов начин на живот, за интегриране на професионалния живот с домашния живот и възникналите ползи от времето, благосъстоянието и разходите.
Но не е за всеки. Преди Covid хората, работещи отдалечено, наистина са искали това. Привилегии, които те са търсили. Заради това те са били ценени повече, а също така отдалеченият работник по собствено желание вероятно разпознава в себе си, че притежава личност и начин на работа, които да клонят към по-висока производителност и ангажираност извън офиса.
След Covid, стотици хиляди хора работят отдалечено, но не по свой избор. И това е основната разлика. За начало не беше налице правилната настройка за дома. Те могат да имат личност, която процъфтява повече в социалното взаимодействие и намират, че тяхната ангажираност се цени в офиса и в близост до колегите си.
Съществуват дори анекдотични доказателства, където дългосрочни работници от вкъщи се оплакват от наличието на близките си в домашните им офиси, тъй като и те са изпратени у дома заради пандемията.
Източник: entrepreneur.com