Най-смешната постановка, която тази година сме гледали в читалището, завърши с бурни аплодисменти, хора, които си тръгваха доволни и усмихнати, и интервю с един зареждащ актьорски екип.
– Как успяхте да не се разсмеете, докато играете това невероятно представление? Публиката се скъса от смях, аз усетих, че и вие на моменти трудно се удържахте.
Христо Гърбов: – Да, трудно ни беше да не се смеем и това му е чарът на „Семейството“. Не сме очаквали такъв комедиен ефект, но още при първата ни среща с публика в театър „Сълза и смях“ разбрахме, че то прави нещо с хората, въздейства им директно.
Васил Драганов: – Аз пък усетих, че публиката в Бяла Слатина като че ли е свикнала да гледа по-сериозни неща. Отначало това ме стъписа – „какво става тука“, но после срещнах очите на хората, чух смехът им, видях реакциите, и се успокоих. Имахме си работа с възпитана театрална публика.
Христо Гърбов: – Ами, да, хората не се хилят просто така.
Деси Бакърджиева: – Те слушат внимателно и реагират адекватно. Ние сме много благодарни на режисьора Орлин Дяков, защото тази пиеса е чисто българска драматургия. Тя е писана, за да каже на младите колко важна е любовта, как не биваш да слагаш стереотипи и рамки, да не очакваш, че ако твоят човек не е заобиколен от роднини, каквито си представяш, той ще те обича по-малко, напротив!
Цветан Николов: – Като най-младият в екипа на „Семейството“ ще кажа, че досега само бях слушал и чел за представления, които се получават незнайно откъде, в тях на сцената става някаква химия. Всеки в театралната гилдия тръгва с добри намерения, но колко такива спектакли се раждат?! Ние със „Семейството“ сме изиграли 80 представления досега в България. А в края на октомври тръгваме на турне в Канада и САЩ. Кажете на близки и приятели да ни гледат и там.
Васил Драганов: – Ама ще е мъка, нали разбирате… отиваме в Маями, то плажове, то Лас Вегас … (четиримата избухват в смях)
– Изглеждате като родени за тази пиеса, сякаш не режисьор, а съдбата ви е предопределила да сте „Семейството“. Как се събрахте?
Цветан Николов: – Абе, ние сме с връзки и си поръчваме автор, дето да пише за нас.
Деси Бакърджиева: – Понеже актьорството е голяма шуробаджанащина, да знаете! (пак смях)
Христо Гърбов: – Не, аз отдавна работя с режисьора Орлин Дяков.
Васил Драганов: – Навремето съм чувал, че в Сатирата, откъдето Христо Гърбов е тръгнал, големи драматурзи като Станислав Стратиев са писали лично за големите актьори. Сега ако трябва да сме сериозни – тези роли наистина са за всеки един от нас, за Деси, за Цветан, за Христо и за мен. Затова имате впечатление, че сме се слели с героите си. Но самата комедия не остава на водевилно ниво, виждате как тя преплита много искрени взаимоотношения и разказва за хората, попаднали в тях.
Деси Бакърджиева: – Този екип, който виждате, ние четиримата, сме работили и в други конфигурации, в още проекти заедно. Никой обаче не е предполагал, че със „Семейството“ ще уцелим златната среда. Нямахме очаквания публиката как ще го приеме, но имахме надежда, че това, което авторът е написал и всеки от нас представлява като актьорски опит, ще успее да го предаде на хората. Посланията на пиесата са много сериозни, но ние успяхме да ги пречупим през смешното и те изглеждат забавни и леки. Защото да осиновиш дете, да си самотна майка, или дълго време да живееш сам, да нямаш родители, да си длъжен да бъдеш одобрен от чужди хора, които искаш да ти станат близки, това са тежки теми.
Христо Гърбов: – Отново искаме да благодарим на публиката на Бяла Слатина, че напълнихте салона, смяхте се от сърце и бяхте прекрасни!
Разговора води: Людмила Еленкова