Защо хората виждат цветове а кучетата и котките не

Ретина, отгледана в лаборатория, дава обяснение защо хората виждат цветове, а кучетата, котките и други бозайници не могат, съобщи електронното издание Юрикалърт.

„Тези ретинални органоиди ни позволиха за първи път да изследваме много специфична за човека черта“, обяснява авторът Робърт Джонстън, доцент по биология. „Огромен е въпросът какво ни прави хора, какво ни прави различни“.

Откритията, допринасят за по-добро разбиране на цветната слепота, свързаната с възрастта загуба на зрение и други заболявания, отнасящи се до фоторецепторните клетки. Освен това показват как гените инструктират човешката ретина да произвежда специфични клетки, разпознаващи цветовете – процес, който учените смятаха, че се контролира от хормоните на щитовидната жлеза, пише БТА.

Чрез промяна на клетъчните свойства на органоидите, изследователският екип установява, че молекула, наречена ретинолова киселина, определя дали дадена конусовидна клетка ще се специализира в червена или зелена светлина. Само хората с нормално зрение и близкородствените примати развиват сензор за червено.

В продължение на десетилетия учените смятаха, че червените конусовидни клетки се формират на случаен принцип. Наскоро направени изследванията от екипа на Джонстън обаче подсказаха, че процесът може да се контролира от нивата на хормоните на щитовидната жлеза. Новите анализи сочат, че червените клетки се получават чрез специфична последователност от събития, за които е отговорна ретиноловата киселина в окото.

Зелените и червените конусовидни клетки са доста сходни, с изключение на протеина, наречен опсин, който открива светлината и казва на мозъка какви цветове виждат хората. Различните опсини определят дали клетката ще се превърне в зелен или червен сензор, въпреки че гените на всеки остават 96% идентични. С помощта на революционна техника, която забелязва тези фини генетични разлики в органоидите, екипът проследява промените в съотношението на конусовидните клетки в продължение на 200 дни.

Учените все още не разбират напълно причината за толкова много вариации, без това да се отрази на зрението на човека.

„Надяваме се в бъдеще да помогнем на хората с тези проблеми със зрението“, казва Джонстън. „Ще мине известно време, преди това да се случи, но само това, че знаем, че можем да направим тези различни видове клетки, е много, много обещаващо“.