Кварцова лампа пазеше децата от вируси по времето на социализма
Вируси, болести и други тем подобни явления по времето на социализма бяха известни само на възрастните. В сравнение само, сегашните деца знаят всичко за коронавируса, рака и другите опасни болести.
Още от детската градина държавата се грижеше за здравето на децата. Сеансите с кварцовата лампа бяха задължителни през студените сезони. Облъчването с нея беше под формата на игра, а миризмата – незабравима.
Обяснението беше, че това е нещо като изкуствено слънце, за да си набавяме витамин D през зимата, против рахит, бактерии и вируси. Беше ни интересно, а и всички искахме да носим такива очила. Понякога очилата не достигаха и част от децата трябваше да стоим пред кварцовата лампа със затворени очи. Едва ли не се карахме за тези очила.
Облъчването продължаваше и в началните ученически години. Редяхме се в коридора пред стаята до лекарския кабинет, изчаквайки реда си за няколко минутки пред кварцовата лампа. И така всяка година до момента на ваксинация.
Ваксини на децата се поставяха в класните стаи. Идваха сестрите с поднос спринцовки, памук и шишенце спирт. Навивахме ръкавите и изчаквахме реда си в редичка пред черната дъска. Имахме и групови посещения при зъболекар. Там беше страшно.
Времето през зимата летеше в игри и забавления. Играехме по цял ден навън. Ходехме на пързалки с шейни и найлони. Прибирахме се само да хапнем и да сменим мокрите дрехи и пак излизахме. И така цяла зима. И като че ли болни деца нямаше.
Бе как един не каза че висчко по горе написано си е изгубило рязко смисъла от пагубното действие на радиацията от аварията на АЕЦ Чернобил. Да навремето децата може би да не са чували за Рак, а сега всички зная. Ще знаят я, от тази авария и изхвърлените радиоактивни изотопи в атмосферата и просташкото нечовешко отношение на номенклатурата на НРБ се натоварихме радиоактовно и всичко започна да се случва бавно но сигурно…
Ракът дойде с американските бомби с обеднен уран изсипани до западната ни граница.